От дълбока древност хората си задавли въпроси, свързани с формата и размерите на Земята.Те познавали част от нея и били убедени,че ако се върви или плава в една посока, ще стигнат до края и.Според едни тя представлявала диск,който плава в океана,според други била закрепена на гърба на слонове,китове и др.Убедени били,че е плоска и в центъра на Вселената.Учените от Древна Гърция математически изчислили , че Земята има кълбовидна форма.По късно тези открития били отхвърлени от църквата и постепенно забравени.За първи път през V век пр.н.е. древногръцкият математик Питагор изказва мисълта че Земята има форма на кълбо.Полският учен Николай Коперник през XVI век доказва че не Земята,а Слънцето е в центъра на система от планети и че нашата кълбовидна планета обикаля около него.Църквата отхвърля неговото учение.Той продължава  борбата си и през 1543г.Успява да създаде книгата За въртенето на небесните сфери.

Когато Слънцето изгрее то огрява най напред високите облаци,планините и най накрая ниските места.През залез облаците последно са огрети от слънчевите лъчи.При лунно затъмнение сянката на Земята върху диска на луната е кръгла,Експедицията на Фернандо Магелан обикаля с кораби Земята и така доказва кълбовидната и форма.Земята е небесно тяло,а всички те имат кълбовидна форма.Следователно и тя има такава форма.Космическите полети доказват най обедително че формите на Земята е кълбовидна.

Същинската форма на Земята не е идеална свера,а представлява елипсоид.Поради специфични характеристика на земната повърхност се нарича геоид което означава земеподобна форма.Дължината на земния радиус при Екватора е изчислена на 6378км а при полюсите е 6357км.Обиколката на Екватора е 40 075км.